НЕ ИСКАМ
Пространствени прегради ни тежат...
Не искам да те губя вече, мила!
И ето на - мечтаем все за път...
А как се учехме да бъдем много силни!...
Тежат усмивките от толкова лъжи,
преглътнати с компромиси горчиви...
Самозалъгването повече тежи
в душите и телата - още живи...
Понечим глухо да изстенем, гордостта -
болезнено себична - ни възпира.
Крещи от болка недолюбена плътта,
сърцата за помилване пледират.
Къде убежище да търсим двама с теб -
далеч от хорски погледи и клюки?
Къде за двама ни във този свят нелеп
ще сторят друм магически пролуки?
Роптае тихо, бавно се топи
от скръб далечна нашето всесилие...
Цъфтят цветята - ние ний ще прецъфтим...
Не искам да те губя вече, мила!
Ванилин Гавраилов
© Ванилин Гавраилов All rights reserved.