Ванилин (Ванилин Гавраилов) Ванилин (Ванилин Гавраилов)
3 137
16 abr 2007, 16:41

НЕ ИСКАМ

  Poesía
781 0 11
НЕ ИСКАМ

Пространствени прегради ни тежат...
Не искам да те губя вече, мила!
И ето на - мечтаем все за път...
А как се учехме да бъдем много силни!...

Тежат усмивките от толкова лъжи,
преглътнати с компромиси горчиви...
Самозалъгването повече тежи
в душите и телата - още живи...

Понечим глухо да изстенем, гордостта -
болезнено себична - ни възпира.
Крещи от болка недолюбена плътта,
сърцата за помилване пледират.

Къде убежище да търсим двама с теб -
далеч от хорски погледи и клюки?
Къде за двама ни във този свят нелеп
ще сторят друм магически пролуки?

Роптае тихо, бавно се топи
от скръб далечна нашето всесилие...
Цъфтят цветята - ние ний ще прецъфтим...
Не искам да те губя вече, мила!

Ванилин Гавраилов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванилин Гавраилов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0