Ванилин (Ванилин Гавраилов) Ванилин (Ванилин Гавраилов)
3 137
16 abr 2007, 16:41

НЕ ИСКАМ

  Poesía
779 0 11
НЕ ИСКАМ

Пространствени прегради ни тежат...
Не искам да те губя вече, мила!
И ето на - мечтаем все за път...
А как се учехме да бъдем много силни!...

Тежат усмивките от толкова лъжи,
преглътнати с компромиси горчиви...
Самозалъгването повече тежи
в душите и телата - още живи...

Понечим глухо да изстенем, гордостта -
болезнено себична - ни възпира.
Крещи от болка недолюбена плътта,
сърцата за помилване пледират.

Къде убежище да търсим двама с теб -
далеч от хорски погледи и клюки?
Къде за двама ни във този свят нелеп
ще сторят друм магически пролуки?

Роптае тихо, бавно се топи
от скръб далечна нашето всесилие...
Цъфтят цветята - ние ний ще прецъфтим...
Не искам да те губя вече, мила!

Ванилин Гавраилов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванилин Гавраилов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0