Не искам
Не искам да правя зелена улица
на дяволските стъпки, в които
попива сълза на вдовица,
от безмерната скръб – убита.
Не искам воал от престъпни дела
да смазва едно поколение,
волята да скърши - души да примамва
към кървави изстъпления.
Не искам брод през мътна вода,
който всеки миг ще ме погълне
и към дъното ще повлека
отломките от живот прокълнат.
Не искам на грешни примадони очите
да ме гледат с отблясък от злато,
куршум да свисти край ушите
по поръчка от някой изпратен.
Не искам да изпращам младежите
към чужда страна в полет,
със здравец, поен от майчина сълза
и сок от български корен...
Моля се! Да останем тук и сега,
със сетива, към доброто отворени,
да възкръснат, като феникс от пепелта,
възможности, в паметта ни заложени.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
