Не, не искам...
Да събирам парчета от чувства
и със тях своя свят да градя.
Искам тихо на твоите устни
да се спра като морна вълна.
Не, не искам...
В момент на бездумие
между нас планина да издигам.
Искам да те обичам до лудост,
та дори цяла нощ да не мигна.
И когато...
Някой ден ме повикаш, любими...
Ще ме има... Дори да греша..
Ще съм просто жената безименна,
непокорна, но с нежна душа.
© Юлия Барашка Все права защищены
непокорна, но с нежна душа
Хубаво!