Apr 7, 2012, 11:40 PM

Не искам

  Poetry » Love
832 0 2

Не, не искам...

Да събирам парчета от чувства

и със тях своя свят да градя.

Искам тихо на твоите устни

да се спра като морна вълна.

Не, не искам...

В момент на  бездумие

между нас планина да издигам.

Искам да те обичам до лудост,

та дори цяла нощ да не мигна.

И когато...

Някой ден ме повикаш, любими...

Ще ме има... Дори да греша..

Ще съм просто жената безименна,

непокорна, но с нежна душа.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия Барашка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...