Не искам да обичам любовта си...
След истината
няма равновесие.
И мислите ми стойността откриха...
След истината
всичко е спасение,
че думите ти ме раниха...
След истината
любовта затрих я,
а чакането беше си до време...
Душата ми изрича пак
"люби я"!
И любя те, но вече не треперя...
Не тръпна под върховното усещане,
пред нежната прегръдка на страстта ти,
пред нуждата от твоето докосване,
а даже и не търся любовта ти...
... Пред истината лек поклон в мълчание.
Прекрасно беше времето до тебе...
... прекрасно е и днес, но без съмнение,
не искам да обичам любовта си...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кати Все права защищены
