Oct 23, 2010, 11:54 AM

Не искам да обичам любовта си...

  Poetry
1.5K 0 11

След истината

          няма равновесие.
И мислите ми стойността откриха...
След истината

          всичко е спасение,
че думите ти ме раниха...
След истината

         любовта затрих я,
а чакането беше си до време...
Душата ми изрича пак

        "люби я"!
И любя те, но вече не треперя...

 

Не тръпна под върховното усещане,
пред нежната прегръдка на страстта ти,
пред нуждата от твоето докосване,
а даже и не търся любовта ти...

 

... Пред истината лек поклон в мълчание.
Прекрасно беше времето до тебе...
... прекрасно е и днес, но без съмнение,
не искам да обичам любовта си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кати All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....