Не искам да повярвам, че те няма
Не искам да повярвам, че те няма
Ще затворя прозорците много добре,
та да не влиза тази вечер тук нощта,
да нашепва тъжно на моето сърце,
че и този път ще спя сама...
На масата аз няма да седна,
да гледам приборите как сами стоят
и тази вечер няма да си легна
в леглото ми измръзнало от студ...
Ще заключа няколко пъти вратата
и спомените ще оставя вън,
за да не влезе отново самотата,
която още ми е като сън...
Радиото от тока ще изгася,
да не пуснат някоя любима песен
и да ме пита в гласа си с тъга,
защо не танцуваме блус унесен...
Ще пусна щорите чак до земята,
да не видя онези звезди,
които в първата ни нощ безкрайно свята
ти всичките на мен ги подари...
Правех се на силна, но сега,
ще ти кажа истината голяма,
нито мога без теб да продължа,
нито да повярвам, че те няма!
21.07.2009
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радослава Михайлова Все права защищены
