Не искам да скърбя

1 дек. 2005 г., 19:45

Поэзия

867 0 2

Душата ми- диво животно,
затворено здраво в ярем,
уплашена, в паника лудо
оплакваща всеки свой ден.
Сърцето ми спряло да бие
от радост отдавна почти
в самота себе си крие
и малко по малко то още
с надежда по нещо тупти.
Очите ми- плачеща болка
пресъхват и парят от гняв,
и питат ме още колко
светът за тях ще е грях.
Ръцете ми- просещи клони,
извили се в гърчещ копнеж
небето най-често те молят
с вълшебство мъката да отнесе.
Устата- замлъкнала фибра
усмивки не рони и тя,
забравени песни стаила
едвам проговаря:Ела!
И тръпне по кожата огън
невидимо пари плътта,
до последно май ще се боря
не искам вечно да скърбя!

Не искам да скърбя

Свързани произведения

Комментарии

Предложения