14 мар. 2009 г., 12:16

Не искам да те видя преуспяла

740 0 11

 

 

Тъй както от земята,

стрък до стрък,

напролет раснат новите плантанти,

във сайтовете никнат -

ник след ник -

и избуяват младите таланти!

 

Под зимни,

обезлистени върхари,

през влажните окапали листа,

пробиват с връхчетата минзухари.

Иглики,

теменужки и зюмбюли,

и други още всякакви цветя,

чиито имена не сме и чули,

ще пълнят с красота и аромат,

просторите на този божи свят!

 

Аз виждам  

как и ти ще разцъфтиш!

Разкошен цвят

през пъпката прозира!

От бистър извор -

твоята душа,

поезия вълшебна - как извира!

 

Талантът ти ще те възнагради!

Очакват те известност, почит, слава!

 

С изящната си

женствена ръка,

най-дивия мустанг ще укротиш!

 

И въдворен

на мъдростта в браздата,

Пегас ще крачи мирно след юздата.

 

Ще движат с теб маститите критици.

 

И ученици -

бъдещи поети,

ще ти поднасят своите букети,

и стегнати по всички параграфи,

ще се редят пред теб за автографи.

 

Но ти,

поне докато мен ме има,

се съхрани, каквато си сега -

спонтанна, дръзка и непредвидима!

 

Не искам да те видя преуспяла!

 

Не искам да те видя остаряла!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много нежно послание,отавна не ми се е случвало да усетя такава доброжелателност и искрена мъжка нежност.Хубаво стихотворение. Седмицата ми започва добре.
  • Страхотен стих!!! Поздрав!
  • Интересен стих! Много трудно е понякога да останеш същия!
  • Имам добро впечатление от твоите творби.На последък израстват като замисъл и изпълнение. А ритмичните дрязги между последните няколко куплета ще ги пропусна за сметка на силата в стиха,някак има нещо което бърка под лъжичката...
    Отлично свършена работа!
  • Поздрави, поете! По различен начин сме интерпретирали една и съща тема. Ти - в това стихотворение, аз - в "Думите".
    Хубави почивни дни!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...