19 мая 2013 г., 10:26

Не искам да знам

790 0 0

Не искам да знам кой си, нито откъде идваш.

Не искам да знам и защо те обичам толкова силно.

Достатъчно ми е само да те виждам за миг поне,

за да изпълниш със светлина и топлина сивия ден,

толкова хладен, самотен и пуст...

Достатъчно ми е да чувствам присъствието ти,

да усетя онази живителна тръпка, която пробужда

всяка искрица от щастие в мен.

И аз сякаш политам някъде надалеч от всичкия страх,

от всичката болка. 

Не искам да загубя чувството, че живея всеки път, 

когато погледите ни се срещнат.

Аз не ти говоря с думи, аз сякаш съм част от теб 

и ти също си част от мен...

Сега, когато те открихq не мога да те загубя, не и сега.

Ти си моята съдба, с която искам да се срещам непрестанно.

Хвани ме за ръка и ме поведи към вечността.

Не искам да знам самота, нито тъга щом съм с теб 

дори на края на света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...