19.05.2013 г., 10:26

Не искам да знам

785 0 0

Не искам да знам кой си, нито откъде идваш.

Не искам да знам и защо те обичам толкова силно.

Достатъчно ми е само да те виждам за миг поне,

за да изпълниш със светлина и топлина сивия ден,

толкова хладен, самотен и пуст...

Достатъчно ми е да чувствам присъствието ти,

да усетя онази живителна тръпка, която пробужда

всяка искрица от щастие в мен.

И аз сякаш политам някъде надалеч от всичкия страх,

от всичката болка. 

Не искам да загубя чувството, че живея всеки път, 

когато погледите ни се срещнат.

Аз не ти говоря с думи, аз сякаш съм част от теб 

и ти също си част от мен...

Сега, когато те открихq не мога да те загубя, не и сега.

Ти си моята съдба, с която искам да се срещам непрестанно.

Хвани ме за ръка и ме поведи към вечността.

Не искам да знам самота, нито тъга щом съм с теб 

дори на края на света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...