May 19, 2013, 10:26 AM

Не искам да знам

  Poetry » Love
792 0 0

Не искам да знам кой си, нито откъде идваш.

Не искам да знам и защо те обичам толкова силно.

Достатъчно ми е само да те виждам за миг поне,

за да изпълниш със светлина и топлина сивия ден,

толкова хладен, самотен и пуст...

Достатъчно ми е да чувствам присъствието ти,

да усетя онази живителна тръпка, която пробужда

всяка искрица от щастие в мен.

И аз сякаш политам някъде надалеч от всичкия страх,

от всичката болка. 

Не искам да загубя чувството, че живея всеки път, 

когато погледите ни се срещнат.

Аз не ти говоря с думи, аз сякаш съм част от теб 

и ти също си част от мен...

Сега, когато те открихq не мога да те загубя, не и сега.

Ти си моята съдба, с която искам да се срещам непрестанно.

Хвани ме за ръка и ме поведи към вечността.

Не искам да знам самота, нито тъга щом съм с теб 

дори на края на света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...