Не искам да знам кой си, нито откъде идваш.

Не искам да знам и защо те обичам толкова силно.

Достатъчно ми е само да те виждам за миг поне,

за да изпълниш със светлина и топлина сивия ден,

толкова хладен, самотен и пуст...

Достатъчно ми е да чувствам присъствието ти,

да усетя онази живителна тръпка, която пробужда

всяка искрица от щастие в мен.

И аз сякаш политам някъде надалеч от всичкия страх,

от всичката болка. 

Не искам да загубя чувството, че живея всеки път, 

когато погледите ни се срещнат.

Аз не ти говоря с думи, аз сякаш съм част от теб 

и ти също си част от мен...

Сега, когато те открихq не мога да те загубя, не и сега.

Ти си моята съдба, с която искам да се срещам непрестанно.

Хвани ме за ръка и ме поведи към вечността.

Не искам да знам самота, нито тъга щом съм с теб 

дори на края на света.