10 февр. 2010 г., 13:56

Не искам (Егоист)

915 1 0

Не искам (Егоист)

 

Не искам да се връщам аз при теб,

да те поглеждам с питащи очи,

дали в сърцето ти все още  има лед

и някога дали ще се стопи.

 

Не искам в утрото да се събуждам

изтръпнала от студ и самота.

Лежах до теб, но чувствах се ненужна,

а просто исках малко топлина.

 

Не искам да усещам празнината,

която ме изпълва всеки миг

и чувство тягостно да броди в душата,

а ти да мислиш, че си мъж велик.

 

Не искам да си мислиш, че ти вярвам,

когато ме засипваш със лъжи.

Не бих могла отново да повярвам,

че обичта ми ще те промени.

 

Егоистите не се променят,

те носят камък, не душа.

От гордост заслепени, не разбират,

когато се разминат с любовта.

 

Живей си сам - както заслужаваш,

а колко обич исках да ти дам!

Горчиво някой ден ще съжаляваш,

когато дойде старостта насам.

 

Не искам нищо повече от тебе.

А и какво ли някога си дал?

Настъпи за раздяла вече време,

дано поне това  да си разбрал.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АнеблА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...