Не искам (Егоист)
Не искам да се връщам аз при теб,
да те поглеждам с питащи очи,
дали в сърцето ти все още има лед
и някога дали ще се стопи.
Не искам в утрото да се събуждам
изтръпнала от студ и самота.
Лежах до теб, но чувствах се ненужна,
а просто исках малко топлина.
Не искам да усещам празнината,
която ме изпълва всеки миг
и чувство тягостно да броди в душата,
а ти да мислиш, че си мъж велик.
Не искам да си мислиш, че ти вярвам,
когато ме засипваш със лъжи.
Не бих могла отново да повярвам,
че обичта ми ще те промени.
Егоистите не се променят,
те носят камък, не душа.
От гордост заслепени, не разбират,
когато се разминат с любовта.
Живей си сам - както заслужаваш,
а колко обич исках да ти дам!
Горчиво някой ден ще съжаляваш,
когато дойде старостта насам.
Не искам нищо повече от тебе.
А и какво ли някога си дал?
Настъпи за раздяла вече време,
дано поне това да си разбрал.
© АнеблА Все права защищены