28 окт. 2008 г., 22:23

Не искам теб да обичам

736 0 1
 

Рози винено червени,
красиви са, от времето непроменени.
Напомнят ми за кървавите следи,
които останаха след раздялата ни.

Капчици бели дъждовни,
те на сълзите изплакани напомнят отровни...
Отпивам от горчивината на любовта
и отново спомням си, че без теб съм сама.

Сама направих този избор, уви,
понякога и безгрешният греши.
Да ми простиш не успя
и остави ме да тъна в тъга.

Времето минава,
а аз не мога за теб да забравя.
Любов голяма си ми ти,
не искам да забравям красивите ни дни.

Ще останат ли завинаги в сърцето ми?

Ще се отдам ли пак на любовта?
Вземи от мен тази нашата.
Не я искам вече, разбери.
Искам с друг да споделя своите мечти.

Искам да обичам него така, както обичах и теб.
Искам да вземеш всичко от мен,
и спомените, и бедите,
и любовта, и сълзите.

2005

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...