Не искам тук, човеци, да умирам
Прощавайте! Ще стана утре рано...
Ще метна работата си през рамо...
Живота си отново ще живея.
И семето на Любовта ще сея...
Красавицата спяща ще пробудя,
любоцъфтящо, страстно ще я любя...
Или пък ще се хвърля в океана -
че по-добре е риби да нахраня,
отколкото да съм мезе за червеи,
за мутроиди, плутократи черни...
Да ги търпя ли? - Вече нямам сила...
Не искам тук, човеци, да умирам!...
Бълнувам ли?... Мечтите ме обгръщат...
Тежи ми, хора!... И боли ме... кръстът...
Марин Тачков
29-30 април 2013 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марин Тачков Все права защищены
