MarinTachkov (Марин Тачков) MarinTachkov (Марин Тачков)
5 253
3 may 2013, 10:50

Не искам тук, човеци, да умирам

  Poesía » Civil
560 0 3

Прощавайте! Ще стана утре рано...
Ще метна работата си през рамо...
Живота си отново ще живея.
И семето на Любовта ще сея...
Красавицата спяща ще пробудя,
любоцъфтящо, страстно ще я любя...

Или пък ще се хвърля в океана -
че по-добре е риби да нахраня,
отколкото да съм мезе за червеи,
за мутроиди, плутократи черни...
Да ги търпя ли? - Вече нямам сила...
Не искам тук, човеци, да умирам!...

Бълнувам ли?... Мечтите ме обгръщат...
Тежи ми, хора!... И боли ме... кръстът...

Марин Тачков
29-30 април 2013 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Тачков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0