Не искам тъй да си отида
сама с въздишката си аз,
с написаните две – три книги
попили болката без глас…

Стоят на рафта те безмълвни
и чакат други времена…
В живота ми със драми – пълни,
тук – там със опит да летя.

Тук – там мечти неполетели
или откраднат някой миг
и с огньове загасени
превърнати в отчаян вик.

А времето тъй бързо бяга
ограбило напълно мен
и оглушала вечер лягам,
а онемяла срещам ден.

Нима така ще си отида
с душа потънала във мраз?
Но нямам си крила да литна
и топлина да търся аз…