Не изтривай сълзата
438
0
0
В някой тих и тъжен, нощен час,
попаднала в плен на непрокудна самота,
ще събудиш неразумно спомена за нас,
и по лицето ще изгаря мъничка сълза.
Сълзата мигом моят образ ще извае -
усмихнат, влюбен, с две протегнати ръце...
Но избършеш ли я - край... това е...
Ще ме върнеш като болка в своето сърце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иво Хаджиев Все права защищены
