Не изтривай сълзата
436
0
0
В някой тих и тъжен, нощен час,
попаднала в плен на непрокудна самота,
ще събудиш неразумно спомена за нас,
и по лицето ще изгаря мъничка сълза.
Сълзата мигом моят образ ще извае -
усмихнат, влюбен, с две протегнати ръце...
Но избършеш ли я - край... това е...
Ще ме върнеш като болка в своето сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иво Хаджиев Всички права запазени
