perov (Валдемар)
83

12 мая 2015 г., 15:26

Не казвай...

Поэзия

794 0 3

Не казвай "Няма да стане!"

Никога вече, на никой!

Не убивай с мълчание

докосване от вихър невинно...

То е в тебе и в мене -

едно странно видение,

което в душата ми скита

и плува в твойта смутено...

Не го казвай!

Не се повтарят мигновенията.

Пламък не гаси се с пръсти,

болезнено е...

Единствено с времето

чернеят горящите главни,

замъгляват се виденията

и излитат като искри...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

perov (Валдемар)

Стойна, Краси, благодаря ви от сърце, приятели!

2015-05-19T09:24:47+03:00
krchernev (Красимир Чернев)

Мдаааа...болезнено е!
Право казваш! И мъдро - през все още живата болка!

2015-05-14T09:35:42+03:00
stoyna (Стойна Димова)

Интересно и много мъдро, Валдемар!Поздрав от сърце
и спокойна вечер!

2015-05-12T23:02:45+03:00

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0