Не казвай още сбогом, грях!

Трак (Трактън)
6 2

8 апр. 2007 г., 13:57

Поэзия

630 0 4

Дъждовна нощ, приспа във кош

страховете и скръбта, във сън, останал без следа.

Кошмарът лош, разряза сякаш с нож

греховете в младостта, събудени от страстите на любовта.

Останах ли сега без страх? Избяга ли от мене, грях?

А толкова спокоен бях. Кой ли ще ми каже тайните за тях?

Зaщо страхът не се лекува? Защо грехът не се планува?

Как със страх и с болка аз разбрах грехът къде отвежда!

Мой грях, с теб познах страхa във своята надежда.

Сутрешният дъжд, намокри изведнъж

устните на сутринта, изми покриващото расо на страстта.

Подгизналата страст, без вик изчезна и разбрах

как събужда се деня, как скръбта рисува във мъгла.

Избяга ли от мене, страст? Останах ли във скръбна власт?

Без вас във ада аз пропаднам плах,

но не демони, a райски херувими там видях.

А толкова спокоен бях. Кой ли ще ми каже тайните за тях?

Защо страстта не се купува с грях? Защо скръбта не се празнува в страх?

Разумът и мисълта, по навик на монах търсят изход от света.

Дали грехът измива се в дъжда? Нима страхът заспива във съня?

Какво сме ний без страх? Kои сме ний без грях?

Без тях към Рая полетях, но там в казани със сълзи заврях.

Недей, не тръгвай си от мене страх... в душата си усещам празнота!

Постой, не казвай още сбогом грях... не ми отнемай любовта!

08.04.2007