Не казвай още сбогом, грях!
Дъждовна нощ, приспа във кош
страховете и скръбта, във сън, останал без следа.
Кошмарът лош, разряза сякаш с нож
греховете в младостта, събудени от страстите на любовта.
Останах ли сега без страх? Избяга ли от мене, грях?
А толкова спокоен бях. Кой ли ще ми каже тайните за тях?
Зaщо страхът не се лекува? Защо грехът не се планува?
Как със страх и с болка аз разбрах грехът къде отвежда!
Мой грях, с теб познах страхa във своята надежда.
Сутрешният дъжд, намокри изведнъж
устните на сутринта, изми покриващото расо на страстта.
Подгизналата страст, без вик изчезна и разбрах
как събужда се деня, как скръбта рисува във мъгла.
Избяга ли от мене, страст? Останах ли във скръбна власт?
Без вас във ада аз пропаднам плах,
но не демони, a райски херувими там видях.
А толкова спокоен бях. Кой ли ще ми каже тайните за тях?
Защо страстта не се купува с грях? Защо скръбта не се празнува в страх?
Разумът и мисълта, по навик на монах търсят изход от света.
Дали грехът измива се в дъжда? Нима страхът заспива във съня?
Какво сме ний без страх? Kои сме ний без грях?
Без тях към Рая полетях, но там в казани със сълзи заврях.
Недей, не тръгвай си от мене страх... в душата си усещам празнота!
Постой, не казвай още сбогом грях... не ми отнемай любовта!
08.04.2007
© Трактън All rights reserved.
