Не казвай още сбогом, грях!
Дъждовна нощ, приспа във кош
страховете и скръбта, във сън, останал без следа.
Кошмарът лош, разряза сякаш с нож
греховете в младостта, събудени от страстите на любовта.
Останах ли сега без страх? Избяга ли от мене, грях?
А толкова спокоен бях. Кой ли ще ми каже тайните за тях?
Зaщо страхът не се лекува? Защо грехът не се планува?
Как със страх и с болка аз разбрах грехът къде отвежда!
Мой грях, с теб познах страхa във своята надежда.
Сутрешният дъжд, намокри изведнъж
устните на сутринта, изми покриващото расо на страстта.
Подгизналата страст, без вик изчезна и разбрах
как събужда се деня, как скръбта рисува във мъгла.
Избяга ли от мене, страст? Останах ли във скръбна власт?
Без вас във ада аз пропаднам плах,
но не демони, a райски херувими там видях.
А толкова спокоен бях. Кой ли ще ми каже тайните за тях?
Защо страстта не се купува с грях? Защо скръбта не се празнува в страх?
Разумът и мисълта, по навик на монах търсят изход от света.
Дали грехът измива се в дъжда? Нима страхът заспива във съня?
Какво сме ний без страх? Kои сме ний без грях?
Без тях към Рая полетях, но там в казани със сълзи заврях.
Недей, не тръгвай си от мене страх... в душата си усещам празнота!
Постой, не казвай още сбогом грях... не ми отнемай любовта!
08.04.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Трактън Всички права запазени
