Бих те преживявал 

отново и отново 

до сетния си дъх,

хапчетата не помагат, 

разяждат, 

алкохола не приспива,

напомня,

искаш ли да се изгубим? 

Розата разцъфна и проби бетона, 

но не я видях. 

Презирам страха от смъртта, 

страх ме е да живея вечно.

Отреден ли ми е Ада?

Ада не може да е по-лош от ада тук. 

Искам да питам Господ, 

но телефонът ти дава заето, 

защото съм грешен. 

Уискито е наполовина празно, 

не мисля, че е полезно.

Няма вече политически затворници,

има само затворници 

на собствената си душа.

Уискито е празно,

гледам в дъното на бутилката,

зрението ми е размазано,

виждам погребение, 

затворен ковчег,

умърлушени лица, 

а на фона изпъква облекчение.