30 abr 2019, 12:39  

Страх от смъртта

694 0 0

Бих те преживявал 

отново и отново 

до сетния си дъх,

хапчетата не помагат, 

разяждат, 

алкохола не приспива,

напомня,

искаш ли да се изгубим? 

Розата разцъфна и проби бетона, 

но не я видях. 

Презирам страха от смъртта, 

страх ме е да живея вечно.

Отреден ли ми е Ада?

Ада не може да е по-лош от ада тук. 

Искам да питам Господ, 

но телефонът ти дава заето, 

защото съм грешен. 

Уискито е наполовина празно, 

не мисля, че е полезно.

Няма вече политически затворници,

има само затворници 

на собствената си душа.

Уискито е празно,

гледам в дъното на бутилката,

зрението ми е размазано,

виждам погребение, 

затворен ковчег,

умърлушени лица, 

а на фона изпъква облекчение.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Филип Филипов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...