Бих те преживявал
отново и отново
до сетния си дъх,
хапчетата не помагат,
разяждат,
алкохола не приспива,
напомня,
искаш ли да се изгубим?
Розата разцъфна и проби бетона,
но не я видях.
Презирам страха от смъртта,
страх ме е да живея вечно.
Отреден ли ми е Ада?
Ада не може да е по-лош от ада тук.
Искам да питам Господ,
но телефонът ти дава заето,
защото съм грешен.
Уискито е наполовина празно,
не мисля, че е полезно.
Няма вече политически затворници,
има само затворници
на собствената си душа.
Уискито е празно,
гледам в дъното на бутилката,
зрението ми е размазано,
виждам погребение,
затворен ковчег,
умърлушени лица,
а на фона изпъква облекчение.
© Филип Филипов Всички права запазени