10 нояб. 2007 г., 23:50

Не ме обичай толкова

1.4K 0 20
Не ме обичай толкова!
Ще ме разлюбиш,
поискаш ли да бъда песен.
А аз съм стон, от вятъра понесен,
върху криле на пеперуди.

Не ме обичай толкова!
Ще ме намразиш,
поискаш ли да бъда огън.
Да спра студа в кръвта не мога.
А как дъха ми ще опазиш?!

Не ме обичай толкова!
Дори тогава,
когато ме целунеш с устни,
че ще е късно да те пусна...
А робство от любов не се прощава!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Владимиров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...