Търсещия
43 результатов
Облак като мисъл,
като сянка чужда,
като пръст, изписал
дъх на теменужка
по платно от вятър ...
  247 
Сега си някъде звездичка.
Коя от всичките - не знам,
но знам, че там не си самичка,
защото Бог е твоят храм.
А ние, по човешки слепи, ...
  954 
Във дланите си топли ще те скрия
и зимата ще се стопи от мъка,
а вятърът, объркал явно пътя,
върху комина гузно ще се свие.
Сега е нощ и няма нищо друго ...
  611 
Дъждът е спомен за невинност
във вените ми от години
и колко и да е обидно-
подписва се със мойто име.
Разсича ме като завеса, ...
  804  19 
Съблякох лятото от себе си
в лагуните на тихите бездумия
и слънцето, до болка сребърно,
обидено се плъзна по гърба ми.
Петата ми ужили залезът ...
  1007  18 
Помниш ли, мъничка моя пораснала,
как за ръчица те водех до яслите?
Помниш ли, мъничка моя голяма,
как разцъфтя върху моето рамо?
Помниш ли, мъничка моя далечна, ...
  2510  47 
Само чуй как капят листата!
Ето - лягат клавиш след клавиш
върху плахия гръб на водата,
като сянка на късен афиш.
Само чуй как лудува водата! ...
  1760  39 
Спаси ме някъде, където
морето няма свое име,
а пясъкът е пълен с думи,
изгубени от боговете.
Спаси ме някога, когато ...
  878  16 
Докато все още Съм- съмва.
Смях над съмнителната
смисленост!
...
Лък, блеснал в нищото, ...
  845  15 
Този път е различен -
няма знак и следа.
Той на мене прилича
по дъгата в дъжда.
Този път е незнаен - ...
  916  29 
"Само синът человечески няма къде да подслони глава."
Иисус. Библия
Потънах в себе си за дълго,
очите си изгубих в мрака.
Пороите не ме подлъгаха, ...
  688 
Във утрото е сякаш нос,
посърнал в сянката на клоните,
циментов мълчалив въпрос
в галерията на балконите.
Той си говори всеки ден ...
  2134  49 
Днеска хрумна ми стихче -
и за мен непонятно.
Чак дъхът ми затича
не навън - наобратно.
Но си рекох: "Спокойно!" ...
  953  28 
"Какво е всъщност Лятото? Какво е?
..................................................................
Въздъхва, може би... и си отива!"
Иван Вълев."Лятото"
А може би в обувката ревнива ...
  2752  79 
Накъсаха се нишките на дните ми,
като въздишки в шепите на вятъра,
целунати, преди да бъдат питани,
и непогалени на прага за Оттатък.
По бръчките на белите ми спомени, ...
  1361  39 
Така упорито девойчето махаше:
наляво, надясно, към мене!
Прозрях, че едва ли мен чакаше
зад витрината с нетърпение.
Преди да мина финалната крачка ...
  1370  50 
Открехнах вратите на лятото
и с песни и звън на китари
ме грабнаха старите сватове -
безгрижни, от слънце опалени,
на мойта ваканция дните ми. ...
  847  19 
В неделя Господ си почива?!
Нахлупил вехтия каскет,
фунийки вафлени налива
с ванилов и сметанов сладолед.
На всеки - колкото поиска! ...
  2684  40 
Във всяка капка слънце ще ме има,
в целувката на цветето с очите,
в уханието снежно на звездите
и в двете трудни думи: "Забрави ме!"
Ще бъда смях от скъсаната струна ...
  1312  34 
Сънни вечери и нощи разлюбени,
мокри лампи и прогнил тротоар,
и прозорци, мъртвешки озъбени,
срещу времето - стар антиквар.
Всяка вечер по същата улица ...
  1802  33 
Пролетта ме целуна в сърцето
и с коприна от бяло ме върза
на брега светлосин на небето
към крилата на времето бързо.
Пролетта ми заседна в окото ...
  924  11 
Философски се кротнаха дните,
най-безсрамно със слънце преяли,
и подпрели на припек стрехите,
капят мигове бели и вяли.
Пак ли в стар и забавен каданс, ...
  865  14 
Привидно е животът разноличен,
привидно падаме в съмнения,
привидно славата ни кичи
с венци и лаври - заблуждения.
Зад всеки дъх струи причина ...
  785  12 
Да е затвор - с глава ще мина
през тухлите и през бетона,
решетки-железа ще срина
и дума няма да пророня.
Да е море - ще го прегазя ...
  785 
Във дните бели - в мойта зима,
лъжи ме, че ме има още,
повтаряй дълго мойто име
и не забравяй, че съм просяк
за всяка твоя дума-ласка, ...
  877  15 
  1216 
Как ме обиди огледалото
със грозния си лик отсреща!
Следеше ме със свити вежди -
безцеремонно и нахално то.
Сериозен беше господинът ...
  756  12 
Ако нещо от себе си губим,
явно то е фалшиво било:
лунен лъч или сън пеперуден,
сетен лист върху голо дърво.
Ако нещо от себе си губим, ...
  1044  13 
" Еще не вечер..." Вл. Висоцки
Къде още крачиш, човече?!
Тревата отдавна е суха.
Следите ти вятър издуха
и ето че вече е вечер! ...
  762  16 
Аз се връщам сега и се питам:
Провиних ли се с нещо пред теб,
та ме срещаш с тъга във очите?
Посрещни ме с усмивка и хляб,
нахрани ме със своите ласки ...
  1015  22 
"Младостта си отива..."
Н. Йорданов
Младостта си отиде
още в ранни зори
под небе с водопади ...
  996  24 
Ще хвана късния влак
и ще замина за Никъде.
А в стария пътен сак
ще напъхам годинките -
моите щатни гримьори, ...
  738  12 
Не ме канете никога
и никъде не ме очаквайте!
Аз като семе ще поникна,
ще стана вятъра във мачтите
и като дъжд ще мина весел ...
  802  13 
Пропиляното време събирам
във букета от есенна шума.
И във него разчитам, избирам
най-внезапната истинна дума.
Пак ме стрелват през клони лъчите ...
  788  11 
Обичай ме като пролетно слънце,
като пътя си морният пътник!
Животът е житено зрънце,
покълнало между вчера и утре.
Вземи шепа обич от лятото - ...
  1209  19 
Като пролетен дъжд,
като тиха молитва,
като цъфнала ръж,
като топла завивка;
по детински наивна ...
  923 
Не ме обичай толкова!
Ще ме разлюбиш,
поискаш ли да бъда песен.
А аз съм стон, от вятъра понесен,
върху криле на пеперуди. ...
  996  20 
Кукери, кукери, кукери!
Неподвластни на никого,
неподкупни.
С бели власи
и кучешки бивни - ...
  5122  13 
Влакът ме грабна от твойте обятия
и черната нощ го запрати далече,
и релсите станаха мое разпятие,
и моето време при тебе изтече.
Всичките струни, в душата ми струните, ...
  785  18 
Мълчанието е единствено спасение
от грубата агресия на фактите,
от пристъпа на близкото безвремие,
от гаснещата жар на страстите.
Мълчанието е гневът на Господа, ...
  938  18 
Предложения
: ??:??