не ме обичаш
Не ме обичаш! Чуваш ли? Не ме!
За тебе аз съм огледало!
Във мене виждаш свойта красота
и мойте приказни мечтания.
Не ме мечтаеш ти, ти нямаш смелост.
Не си ми построил, ти, свят.
Това са моята любов и мойта вяра,
ти само се оглеждаш в тях.
Направих те в живота си голгота.
Сама вървя към собствения кръст,
а ти си влюбен в моята религия,
в това, че съм избрала този път.
И Боже, колко е човешко!
страхът, че останеш ничий,
че остаряваш а в душата ти е празно,
че спиш до друг, а всъщност спиш самичък.
Разбираш ли? Не съм безумно сляпа.
И няма за какво да ти прощавам.
Човекът е човек, когато вярва.
Човек е и когато се спасява.
Това са моята любов и мойта вяра...
Голямото ми жертвоприношение!
По този път сама вървя...
и с всяка крачка повече се мразя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ния Никол Все права защищены
