Не ме обикваха...
Не ме обикваха сезоните.
Отглеждах във саксии светлината си.
От дланите ми всеки ден се ронеха
хартиени слънца и звезден вятър.
Не ме обикваше и времето,
което търпеливо с пръсти сресвах.
И много често се събуждах бременна
със недоносени мечти и песни.
Не ме обикна даже океанът.
А вярвах в стоицизма на коралите
и ставах всяка сутрин страшно рано
да взема в шепи слънцето разпалено.
Не ме обикнаха дърветата, когато
пригалвах тръпно кожите им груби.
Ала в утробата си някой ден земята
ще ме прегърне и ще ме долюби.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миглена Цветкова Все права защищены
