13 июл. 2020 г., 12:56

Не ме очакваш 

  Поэзия » Эротическая
1116 4 6

Когато в полунощ ще си заспала,

свалила дрехи... всякаква вина,

отпусната и топла, мека, бяла,

и милвана от сребърна луна...

 

по лунен лъч при тебе ще се спусна,

с целувка твоя вик ще заглуша,

възбуждащо ухаеща и вкусна...

дошъл неканен с теб да съгреша.

 

Ще впия зъби в крехката ти шия.

Не се страхувай, просто е игра.

По начин друг, все пак, ще те изпия...

от влагата на жарките недра.

 

До третите петли аз ще те любя

и се стопя в отстъпващия мрак...

А ти в догадки дълго ще се губиш.

Какво съм – мъж или пък... върколак!?

© Vasil Ivanov Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Деница! И аз се изненадах... от финала! 🤓
  • Васко, от самото начало на стихотворението мисля за финала. Знам, че ще е неочакван и много ми харесва. Майстор си.
  • Ми добре! И Симо идиота да ми излезе, отпускам му края!

    Насладих си се аз...😊
  • Благодаря, Plevel! Да, генът ще си каже думата.
    ИринаКис, ми отпусни се де! То не боли. Наслади се на момента!
  • Ех, Васил, Васил!
    До последния ред не можах да се отпусна пък аз Все на тръни те чета и две три наум си имам, а то не бивало чак толкова 😉
  • Нека да се чуди, пък после по децата ще се разбере 😁.
    Много е красиво, поздравления!
Предложения
: ??:??