Не ме очакваш
Когато в полунощ ще си заспала,
свалила дрехи... всякаква вина,
отпусната и топла, мека, бяла,
и милвана от сребърна луна...
по лунен лъч при тебе ще се спусна,
с целувка твоя вик ще заглуша,
възбуждащо ухаеща и вкусна...
дошъл неканен с теб да съгреша.
Ще впия зъби в крехката ти шия.
Не се страхувай, просто е игра.
По начин друг, все пак, ще те изпия...
от влагата на жарките недра.
До третите петли аз ще те любя
и се стопя в отстъпващия мрак...
А ти в догадки дълго ще се губиш.
Какво съм – мъж или пък... върколак!?
© Vasil Ivanov All rights reserved.
Все на тръни те чета и две три наум си имам, а то не бивало чак толкова 😉