НЕ МЕ ОСТАВЯЙ
на тази тъжна луна,
отъняла без обич
или кръгла от болка.
Не искам да свърша
като стар луноход
с почернели очи
подобни на кратери...
Не ме оставяй
на тези хищници - стихове!
Те се хвърлят на глутници
и изпиват езика ми.
Издълбават низината
в корема ми.
Вече знаят мъжете в квартала,
че шансът за срещи
е на метри под нулата...
че в гърдите ми
сякаш е гробница,
че миришa на студ
и на скреж
щом те няма
и че сякаш умирам...
Не ме оставяй сама!
Без теб се страхувам.
© Миглена Цветкова Все права защищены