31 янв. 2009 г., 00:12  

Разминаване

1.2K 0 29

 

Исках те пороен и светкавичен –
да ме грабнеш, да ме отнесеш.
Празник да ти  бъда. И наздравица.
С мене да познаеш див копнеж...

Много съм поискала, разбрах го. 
Ти си кротък есенен дъждец.
Чувствам любовта ти само с разум.
Тя не стига моето сърце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На мен страшно много ми хареса! Браво! Темата, която си засегнала ми допада! 6!
  • Много ти подхожда ника, Смешен Смешко!!!!
  • оф...
    забих един кол в полето ... огромно поле (ред.)- дори и сигнална лампа му сложих
    а ти като тичащо коте се тресна в него...(ред.)- пък се и хвалиш

    забавно е... шшшт съм...
    просто си видях ника ... и ... така
  • Не се притеснявай, Смешко.
    Ако си поет по душа, ще знаеш, че

    "не познава граници душата.
    И няма възрасти за любовта."

    /Както се казва в една песен.../

  • Красиво е!!!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...