Не ме пожелавай, Любов,
за теб пресуших се до дъно,
пожертвах всемирен покой
и хвърлих душата си в лудост.
Не ме пожелавай... мълчи!
Сърцето след теб ще препуска,
а споменът, сладко-горчив,
отчаяно в теб ще ме блъска...
Не ме пожелавай, Любов -
отпиваш от мен като странник.
Изпий ме на екс... до живот!
...
Вали, а в очите е празно...
© Яна Вълчева Все права защищены