Не ме предавай, изгори ме.
с две слова приюти ме.
Че аз съм бурна стихия,
която ден и нощ гори...
С попътния вятър върви,
но виж сърцето ти кърви.
Не ме предавай,
че Молитвата ми за теб свети...
Свещта сълзливо плаче,
пламъкът и да огрее облаче.
Ситен дъждец в очите ми,
няма радост за очите ми.
Не ме предавай, с мен остани,
да шепнем любовта в старини.
Не ме предавай, свещта блести,
когато слънцето гори.
Не ме предавай, даде ми живот...
не се страхувай от мига...
Обичам те, това е съдба,
и живея със спомена за мига.
© Димитрина Владимирова Все права защищены