15 мар. 2012 г., 12:50

Не ме разбират

704 0 4

Отново не се получава,

кой е виновен за това?

Нещо пак се разминава

и помръква радостта.

 

С мъжете вечна разпра,

трябва ли да се виня.

Защо затварят ми сърцето

и налагат правила.

 

Не се получава…

може да имам и вина.

Но защо на мен се гледа

само като на жена…

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Нейкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мъжът не бива да забравя,
    че липсва му едно ребро,
    и вместо него,
    там пред сърцето свое,
    жената трябва да постави,
    за да го пази тя с любов
    и във добро, и в зло.
  • Крайностите са винаги неприятни...
    А представяш ли си, ако е обратното:
    "Но никога защо не гледат
    на мен като на жена"
    Актуално и замислящо е това изплакано...
  • нямаш вина, Лилия..
    истинските, стойностните неща
    са малко в живота...но пък винаги
    ни се случват...сърдечен поздрав за теб.
  • Тъжно и истинско.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...