vasisid (Василена Костова)
87 301
19 июн. 2007 г., 13:05

НЕ МЕ ВИНИ 

  Поэзия
753 0 7
 

НЕ МЕ ВИНИ


И аз ще си отида някой ден...

Като  сянка в тъмното незрима,

като мълния от мъка заслепен,

като птица прелетна ще си замина.


Заливаха ме със порой въпроси,

останали от минали надежди.

И търсиха зад всяка нежна гънка

едно огнище от изстрадани тревоги.


А сънищата са безумно кратки.

Луната като огнена лъвица

се хвърля влюбено в реката,

преминала през ледените струни.


Проблясва неспокойната зора.

Във мене пак огнището проглежда

с изгасналия вчера страстен огън.

Не ме вини! Не мога да мълча!

                                                   05.06.07г



© Василена Костова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??