vasisid (Василена Костова) vasisid (Василена Костова)
4 87
19 jun 2007, 13:05

НЕ МЕ ВИНИ

  Poesía
947 0 7
 

НЕ МЕ ВИНИ


И аз ще си отида някой ден...

Като  сянка в тъмното незрима,

като мълния от мъка заслепен,

като птица прелетна ще си замина.


Заливаха ме със порой въпроси,

останали от минали надежди.

И търсиха зад всяка нежна гънка

едно огнище от изстрадани тревоги.


А сънищата са безумно кратки.

Луната като огнена лъвица

се хвърля влюбено в реката,

преминала през ледените струни.


Проблясва неспокойната зора.

Във мене пак огнището проглежда

с изгасналия вчера страстен огън.

Не ме вини! Не мога да мълча!

                                                   05.06.07г



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0