НЕ МЕ ВИНИ
НЕ МЕ ВИНИ
И аз ще си отида някой ден...
Като сянка в тъмното незрима,
като мълния от мъка заслепен,
като птица прелетна ще си замина.
Заливаха ме със порой въпроси,
останали от минали надежди.
И търсиха зад всяка нежна гънка
едно огнище от изстрадани тревоги.
А сънищата са безумно кратки.
Луната като огнена лъвица
се хвърля влюбено в реката,
преминала през ледените струни.
Проблясва неспокойната зора.
Във мене пак огнището проглежда
с изгасналия вчера страстен огън.
Не ме вини! Не мога да мълча!
05.06.07г
© Василена Костова All rights reserved.
