НЕ МЕ ВИНИ
И аз ще си отида някой ден...
Като сянка в тъмното незрима,
като мълния от мъка заслепен,
като птица прелетна ще си замина.
Заливаха ме със порой въпроси,
останали от минали надежди.
И търсиха зад всяка нежна гънка
едно огнище от изстрадани тревоги.
А сънищата са безумно кратки.
Луната като огнена лъвица
се хвърля влюбено в реката, ...