13 мая 2012 г., 16:59

Не ми остана

689 0 6

След теб не ми остана нищо...

И нямам нито гордост, нито свян.

И бледен спомен тихичко разнищва

един живот от болка разпилян.

Изгубих се, но няма да се търся.

Игра си с мен поредната игра...

Сега съм черна, зла, навъсена,

а някога бях толкова добра.

След теб не ми остана нищо...

щом била само малък грях.

Не мога никой вече да обичам.

Сърцето ми след тебе онемя.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлия Барашка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сиси, Онур, Елена, Светла, Минка...Много благодаря за оценките ви!
  • !!!
  • +6
  • О не,това не е причина да спре живота.Гордо вдигната глава,е това е,а прасенцето отново ще долети.Сигурна съм.
  • "...Изгубих се, но няма да се търся..."
    Благодаря ти, мила поетесо, че ме докосна с думите си!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...