Погледни навън - марчно е като в
моето сърце! Пак виновния си ти!
Да, успя! Животът ми разби и ме
заличи!
Прости ми, че сгреших! Грешката
е страшна! Грешката ми е голяма!
Обичах те - сгреших и ти отвърна ми
с измама!
Погледни ме и кажи, заслужих ли
погледа студен?
С какво те нараних и какво не ти
простих?
Сега не съм човек, а развалина!
Чакам те дори в сънищата! Пак да
протегнеш топла ръка и да ми
прошепнеш: "Приятелко, ела!".
Но, уви! На хорските думи
предпочете да вярваш ти! Не ми
прости! Но да плача, вече нямам сила!
Само, покрусена, гледам, как с твоите
стъпки любовта си отива!
© Любослава Банова Все права защищены