4 jul 2007, 9:12

Не ми прости 

  Poesía
535 0 4

             Погледни навън - марчно е като в
             моето сърце! Пак виновния си ти!
             Да, успя! Животът ми разби и ме
             заличи!

            
            Прости ми, че сгреших! Грешката
             е страшна! Грешката ми е голяма!
             Обичах те - сгреших и ти отвърна ми
             с измама!

            
            Погледни ме и кажи, заслужих ли
             погледа студен?
             С какво те нараних и какво не ти
             простих?

            
             Сега не съм човек, а развалина!
             Чакам те дори в сънищата! Пак да
             протегнеш топла ръка и да ми
             прошепнеш: "Приятелко, ела!".

            
             Но, уви! На хорските думи
             предпочете да вярваш ти! Не ми
             прости! Но да плача, вече нямам сила!
             Само, покрусена, гледам, как с твоите
             стъпки любовта си отива!

© Любослава Банова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да простиш е най-великодушното нещо в тоз живот.Браво много хубав стих, въпреки че е тъжен той е още по красив!
  • Давай напред, дете! Хубаво пишеш, усмихни си и напиши нещо слънчево!
  • Бубенце, на млаги години всеки прави вашите грешки. Но те са ви простени още преди да ги направите!Погледни с надежда напред и ще видиш някъде там, окло теб е истинската любов!
    Поздрави за стиха!
  • Хубав,но тъжен стих...
Propuestas
: ??:??