4 jul 2007, 9:12

Не ми прости

Poesía

660 0 4

             Погледни навън - марчно е като в
             моето сърце! Пак виновния си ти!
             Да, успя! Животът ми разби и ме
             заличи!

            Прости ми, че сгреших! Грешката
             е страшна! Грешката ми е голяма!
             Обичах те - сгреших и ти отвърна ми
             с измама!

            Погледни ме и кажи, заслужих ли
             погледа студен?
             С какво те нараних и какво не ти
             простих?

             Сега не съм човек, а развалина!
             Чакам те дори в сънищата! Пак да
             протегнеш топла ръка и да ми
             прошепнеш: "Приятелко, ела!".

            Но, уви! На хорските думи
             предпочете да вярваш ти! Не ми
             прости! Но да плача, вече нямам сила!
             Само, покрусена, гледам, как с твоите
             стъпки любовта си отива!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

CrimsonLove (Нели Колева)

Да простиш е най-великодушното нещо в тоз живот.Браво много хубав стих, въпреки че е тъжен той е още по красив!

2007-07-08T17:14:45+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Давай напред, дете! Хубаво пишеш, усмихни си и напиши нещо слънчево!

2007-07-06T15:55:11+03:00
Aneta_kz (Анета)

Бубенце, на млаги години всеки прави вашите грешки. Но те са ви простени още преди да ги направите!Погледни с надежда напред и ще видиш някъде там, окло теб е истинската любов!
Поздрави за стиха!

2007-07-04T18:30:11+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Хубав,но тъжен стих...

2007-07-04T14:31:09+03:00

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0