4.07.2007 г., 9:12

Не ми прости

664 0 4

             Погледни навън - марчно е като в
             моето сърце! Пак виновния си ти!
             Да, успя! Животът ми разби и ме
             заличи!

            
            Прости ми, че сгреших! Грешката
             е страшна! Грешката ми е голяма!
             Обичах те - сгреших и ти отвърна ми
             с измама!

            
            Погледни ме и кажи, заслужих ли
             погледа студен?
             С какво те нараних и какво не ти
             простих?

            
             Сега не съм човек, а развалина!
             Чакам те дори в сънищата! Пак да
             протегнеш топла ръка и да ми
             прошепнеш: "Приятелко, ела!".

            
             Но, уви! На хорските думи
             предпочете да вярваш ти! Не ми
             прости! Но да плача, вече нямам сила!
             Само, покрусена, гледам, как с твоите
             стъпки любовта си отива!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любослава Банова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да простиш е най-великодушното нещо в тоз живот.Браво много хубав стих, въпреки че е тъжен той е още по красив!
  • Давай напред, дете! Хубаво пишеш, усмихни си и напиши нещо слънчево!
  • Бубенце, на млаги години всеки прави вашите грешки. Но те са ви простени още преди да ги направите!Погледни с надежда напред и ще видиш някъде там, окло теб е истинската любов!
    Поздрави за стиха!
  • Хубав,но тъжен стих...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...