Не мога
Няма да забравя.
Чуваш ли?... Не мога.
Сама се обвинявам за това.
Не бе любов,
а бе отрова.
И всяка клетка в мене изгоря.
Лъжа ли е, че всеки миг се борех?
Лъжа ли е, че не предадох теб?
Сега без сили бавно чезна -
не си мисли, че обвинявам теб.
И пак те искам -
слаба и смирена,
глава навела, притаила дъх.
И без тебе мога,
ала без тебе не живея
и бавно гасна в свойта скръб.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангелина Петкова Все права защищены
