4 дек. 2013 г., 15:20

Не мога

1.1K 0 13

Не мога аз друг като тебе да обичам,

да го погледна със същия плам,

сърцето ми може веднъж да обича,

любов аз насила не мога да дам.

И въпреки че в любов ме превърна,

въпреки че без крила с тебе летях,

сега смисъл в нищо не виждам,

пеперудите - лудите, са всичките в прах.

Затварям се бавно, в книга превръщам,

края дописвам и всичко е там,

финалът е ясен, тъй тих, независим -

Ти и звездите - друго не знам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гъсеница Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Лъки, Санвали - благодаря Ви!
  • Поздрав и от мен, Доника! Споделям мнението на Васил!
  • Много откровен стих и красив! Поздрвления, Гъсеничко! Чакам още докосващи твои творби!
  • Отново ти благодаря, Васко!
  • Следвай пътя на звездите! Душата ти ще се рее в необята на любовта! Поздрав!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...