4.12.2013 г., 15:20

Не мога

1.1K 0 13

Не мога аз друг като тебе да обичам,

да го погледна със същия плам,

сърцето ми може веднъж да обича,

любов аз насила не мога да дам.

И въпреки че в любов ме превърна,

въпреки че без крила с тебе летях,

сега смисъл в нищо не виждам,

пеперудите - лудите, са всичките в прах.

Затварям се бавно, в книга превръщам,

края дописвам и всичко е там,

финалът е ясен, тъй тих, независим -

Ти и звездите - друго не знам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гъсеница Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Лъки, Санвали - благодаря Ви!
  • Поздрав и от мен, Доника! Споделям мнението на Васил!
  • Много откровен стих и красив! Поздрвления, Гъсеничко! Чакам още докосващи твои творби!
  • Отново ти благодаря, Васко!
  • Следвай пътя на звездите! Душата ти ще се рее в необята на любовта! Поздрав!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...