4.12.2013 г., 15:20

Не мога

1.1K 0 13

Не мога аз друг като тебе да обичам,

да го погледна със същия плам,

сърцето ми може веднъж да обича,

любов аз насила не мога да дам.

И въпреки че в любов ме превърна,

въпреки че без крила с тебе летях,

сега смисъл в нищо не виждам,

пеперудите - лудите, са всичките в прах.

Затварям се бавно, в книга превръщам,

края дописвам и всичко е там,

финалът е ясен, тъй тих, независим -

Ти и звездите - друго не знам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гъсеница Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Лъки, Санвали - благодаря Ви!
  • Поздрав и от мен, Доника! Споделям мнението на Васил!
  • Много откровен стих и красив! Поздрвления, Гъсеничко! Чакам още докосващи твои творби!
  • Отново ти благодаря, Васко!
  • Следвай пътя на звездите! Душата ти ще се рее в необята на любовта! Поздрав!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....