Не мога аз друг като тебе да обичам,
да го погледна със същия плам,
сърцето ми може веднъж да обича,
любов аз насила не мога да дам.
И въпреки че в любов ме превърна,
въпреки че без крила с тебе летях,
сега смисъл в нищо не виждам,
пеперудите - лудите, са всичките в прах.
Затварям се бавно, в книга превръщам,
края дописвам и всичко е там,
финалът е ясен, тъй тих, независим -
Ти и звездите - друго не знам.
© Гъсеница All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
