Не мога аз друг като тебе да обичам,
да го погледна със същия плам,
сърцето ми може веднъж да обича,
любов аз насила не мога да дам.
И въпреки че в любов ме превърна,
въпреки че без крила с тебе летях,
сега смисъл в нищо не виждам,
пеперудите - лудите, са всичките в прах.
Затварям се бавно, в книга превръщам,
края дописвам и всичко е там,
финалът е ясен, тъй тих, независим -
Ти и звездите - друго не знам.
© Гъсеница All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
