15 янв. 2020 г., 11:22

Не мога

1.5K 1 2

Не мога да гадая-

единствена ли бях?. 

Всяка ласка твоя остана в

януарски стих. 

Раните не помня. 

Всяка отлетя, 

а и да остана, вече побеля. 

Мой си! Това ми стига! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Бях чел някъде, че за Истинската, Вечната Любов не може да се говори дълго и спокойно, а ... задъхано, накъсано, със страст!
    Също като стихът ти, Васе!

    Благодаря за удоволствието да се докосна до твоята Емоция!
  • Кратко,истинско и точно!!!Поздрави Васе!!!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...